Няколко начина как да започнем революция
По време на руската Февруарска гражданска война от 1917 година Ленин е затънал в неутрална Швейцария, а прибирането вкъщи е проблем. Първо, води се война, в която Германия и Русия са врагове, което автоматизирано изключва пътуването с трен сред двете страни. Второ, макар че Германия обезверено желае Ленин да се върне у дома и да употребява въздействието си, с цел да накара Русия да се отдръпна от войната, какво ще се случи, в случай че неговите марксистки хрумвания в това време заразят Германия и хората в последна сметка, като руснаците, мислят, че причина за всичко това е аристократичната ръководеща класа?
Ленин обаче е прекомерно положително оръжие, с цел да не се употребява, и по тази причина германците вземат решение, че ще му разрешат да пътува из страната им, само че концепциите му би трябвало да бъдат държани под карантина. Ленин и обкръжението му са качени в запечатан трен, все едно са биологично оръжие, и са превозени в заключени вагони през Германия.
Когато холандският държател Уилям Орански се опълчва на испанското ръководство през 1569 година, той дава нещо като пиратски лиценз на група пирати, известни като Морските просяци (Watergeuzen). Те атакуват испанските кораби като отнасят плячката си в Англия до 1572 година, когато кралица Елизабет внезапно ги не разрешава.
Без да има къде да занесат задигнатото от корабите или да ремонтират своите, Морските просяци вземат решение, че единственото, което могат да създадат, е да завладеят пристанище за себе си. Така те атакуват Бриел – докато испанският гарнизон отсъства – и за тяхна огромна изненада съумяват. Радостни от триумфа си, те по-късно се реалокират във Влисинген, който също завладяват – за удивление на всички – вдъхновявайки холандската опозиция да започне войната за самостоятелност.
Спусъкът nа индийския протест, прочут също като Първата война за индийската самостоятелност, според от това коя страна подкрепяте, е намазаните хартиени касети, които съдържат барута за английските пушки. За да се зареди едно оръжие, горната част на патрона трябва да се отхапе, с цел да може барутът да се излее. Това отхапване се оказва проблемът.
Сред сепоите – локални индийски войски, работещи за Британската източноиндийска компания – се носи слух, че мазнината, употребена върху касетите, е кравешка или свинска. Сепоите са хиндуисти или мюсюлмани и концепцията, че имат свинска или кравешка лой в устата си, когато отхапват края на хартиената касета, беше немислима. Новината за смазката се разпространява и някои бойци отхвърлят да ги употребяват. В подмяна те са осъдени с необикновена суровост и по този начин протестът се разпалва.
В опит да попречи на американските колонии да заобикалят налога върху чая, английското държавно управление разрешава на Източноиндийската компания монопол, който в действителност прави чая й по-евтин от този, който продават локалните търговци. Това вбесява някои хора в Бостън.
На 16 декември 1773 година те реагират, като се обличат като индианци от племето Моухоук и изхвърлят това от съвсем 41 000 килограма чай на компанията във водата на пристанището в Бостън – акт, който ще бъде запомнен от следващите генерации като „ Бостънско чаено празненство “. Под управлението на Самюел Адамс недоволството на бостънците, че чаят е прекомерно на ниска цена, изкусно е превърнато в спор дали колониите би трябвало да заплащат налог при изискване, че не са показани в парламента.
Британците, уверени, че би трябвало да заплащат налози като всички останали, дават отговор като затварят пристанището, до момента в който данъкът не бъде заплатен върху изхвърления чай. Това допълнително ядосва непокорните колонисти и форсира устрема към гражданска война.
Когато Прасутаг от Исени, умира във Англия, той има вяра, че ще остави царството на фамилията си и римските си владетели, само че брачната половинка му Будика скоро открива, че изгодите от потребителско царство са единствено за едно потомство.
След гибелта на Прасутаг, римският прокуратор неотложно завзема финансовия надзор над цялото царство – подкрепят от хитра дребна законодателна детайлност. Римските заемодатели дават огромни суми на Прасутаг и неговите другари, с цел да им оказват помощ да платят за лукса на римския живот, и в този момент ненадейно си желаят парите назад. Дълговете обаче не могат да бъдат върнати и затова прокураторът може да се намеси. Будика се оплаква, за което е бичувана, а дъщерите й са изнасилени – и по този начин стартира протестът на Исени.
В една есенна вечер през 1596 година 10 мъже и момчета и едно куче се изкачват на хълма Енслоу близо до Блечингтън, Оксфордшир, където изчакват хората от окръга да се причислят към тях, с цел да се изправят против новите загражденията на земята, които заплашват прехраната им. Но на сутринта на хълма Енслоу към момента има единствено 10 мъже, които по-късно просто се прибраха вкъщи.
Нямаше да знаем нищо за този „ протест “, в случай че не беше приказливият дърводелец, Роджър Саймъндс, който го загатва на локалния викарий, до момента в който той оправя библиотеката си. Новините, че локалните селяни заплашват да „ прережат гърлото “ на дворянството се популяризира като пожар чак до държавното управление. И отговорът е див. Водещите са задържани, двама са обесени, а другите двама умират от мъчения.
За доста протестантски духовници британският молитвеник е знак на свободата – той предлага църковни служби на език, който всеки може да разбере – за разлика от предходните текстове на латински. И въпреки всичко в Западната страна въвеждането на молитвеника провокира протест с невиждани размери.
Отговорът на държавното управление е жесток. На 5 август 1549 година професионална войска унищожава събралите се селяни. Повечето от бунтовниците са избити, а избягалите са изловени и убити. Но за какво Западната страна би трябвало да е толкоз смутена от езика на молитвената книга? Може би има нещо общо с обстоятелството, че доста от тях приказват на корниш – език, на който молитвеникът в никакъв случай не е преведен.
Бунтът на бохемите стартира по изненадваща причина. В Пражкия палат на 23 май 1618 година заседание на протестантите съди двама императорски шефове за нарушение на „ Писмото на величието “, издадено от император Рудолф II, което подсигурява независимост на религиозно изложение.
След като ги признават за отговорни, вместо да ги вкарат в пандиза, протестантите изхвърлят губернаторите (и техния трагичен писар) през прозореца на бохемската канцелария. За техен шанс те падат на меко – в купчина тор – и остават ненаранени. За злощастие за останалата част на Европа, това форсира Тридесетгодишната война.
